Coffee & Cigarettes

Минава вече час. "Писна ми. Край!" Тя отпива за последен път от голямата керамична чаша и се вглежда дълбоко и съсредоточено в остатъка от черното си кафе. Търси оправдание в дъното на чашата, за да остане и да го почака още няколко минути. В следващия момент се изправя, с рязко движение дърпа стола, грабва чантата си и изхвърча от кафетерията. На входа,разбира се, се спъва в сякаш току що изникнало от нищото стъпало. Все едно някой го е поставил там с едничката цел да се забавлява, когато хората се препъват в него, забравили за съществуването му. А това се случва постоянно.На влизане и най-вече на излизане. Случи се и една пролетна утрин,преди около 3 години, когато Тя буквално препускаше към сутрешнета си доза кофейн. Не успя да загуби равновесие,но се олюля, изпусна и разпиля грижовно подредената папка с лекции. Събирайки листата,от устата й излязоха няколко несвързани "благопожелания" към гениалния ум разположил глупавото стъпало, без видима функция,на входа. Докато оправяше косата си забеляза, че е привлякла вниманието на мъжа, който седеше на кожения диван с изглед към улицата. Той я гледаше с неприкрит интерес и лека усмивка, която тя се колебаеше да определи като саркастична или по-скоро състрадателно-иронична. Затрудниха я още повече дълбоките, ясни очи и нахалната тръпчинка на дясната му буза.Т я бързо се съвзе и тръшна вратата след себе си. Мамка му, това си беше неутрална територия до тази сутрин, а сега се чувставаше някак уязвима и на показ. Поръча обичайното си силно, двойно еспресо и си мислеше, че е виждала и преди тази усмивка с безсрамната тръпчинка. В този момент някакъв кисел сутрешен посетител се развика на момичето зад кафе машината. "Поръчах гранде мока,със соево мляко ... и каква е тази сметана?!!" Въпреки това взе кафето,а на излизане от джоба на сърдиткото изпадна банкнота. Мъжът от диванчето се пресегна,взе я и я остави на бара. "Карма!"-каза той, усмихвайки се." Да бе, карма...наистина ли вярвате в такива неща?"-попита Тя с ококорени очи, а лъчът светлина от прозореца смекчаваше чертите й и я караше да изглежда очарователно наивна." Мислите ,че всичко се случва без причина, просто така? Няма нищо случайно. Дори злополуката ви на влизане преди минути не беше случайност. Благодарение на нея най-накрая ме забелязхте. А аз седя точно тук, на същото място, всяка делнична сутрин и ви виждам да влитате разсеяна и сънена. Никога не се оглеждате, втурвате се направо към бара и не изневерявате на двойното си еспресо + 3 Marlboro lights. Ааа и знам,ч е обичате люляк. Няколко пъти на масата ви имаше ваза с люляци,помирисвахте ги и се усмихвахте. От тогава аз се грижа на масата ви всяка сутрин да оставят свежи цветя,за да започвате деня си усмихната. След това на излизане,видимо по-бодра, поглеждате набързо към витрината с десерти,но никога не се изкушавате да опитате. Аз ви се усмихвам и кога мислено,кога на глас ви пожелавам успешен ден,но вие така и не ме отразявахте ... до тази сутрин. Все още ли вярвате в случайностите? "Гласът му беше топъл и ритмичен, думите му си проправяха път и оставаха там някъде, дълбоко в Нея. "Пасивен воайор, а? Иска ми се да науча още малко относно теорията ви за случайностите. "И така се започна. Теорията за случайностите прерастна в разговор за книги, любими филми и места,редуваха се остроумните му забележки с нейните хапливи коментари. Това беше последният ден, в който тя пи силното,чисто еспресо, защото той й показа, че крайностите не винаги са хубаво нещо и че понякога животът е по-сладък с няколко капки мляко. Показа й също всички десерти,които ежедневието предлага и винаги я черпеше с няй-голямото парче. Провокираше я и я научи да използва сетивата си докрай, за да вижда света около себе си с виждащи очи. Тя пък го подкрепяше и вярваше в него в моментите,когато той самият губеше вяра във възможностите си.Т ой я научи да вижда,но тя му показа как да открива и различава красивото и да се радва на малките неща,без да се задоволява с по-малко. Устройваше му пътешествия до Neverland и го връщаше по-уверен и спокоен. Правеше го щастлив. След това дойде предложението. Не това,а за работа. По електронната й поща. Предлагаха й стаж. В Барселона. За неопределено време. Той я насърчи и окуражи да приеме офертата. Обеща й да я чака,неопределено време. Сега,3 години след първата им среща, тя седеше на същото това стъпало пред любимата им кафетерия и си мислеше колко много му беше дала Тя и колко много я беше променил Той. От радиото звучеше"It ain't over till it's over..." и тя се опита да си представи техните отношения в графа Over. Обзе я паника. Толкова много общи мечти, страхове, победи, целувки, пътувания, изгреви, и залези, и планове на по чаша кафе + 3 цигари. Ами ако неговата равносметка е различна, ако е решил, че й е дал повече, отколкото тя на него, ако е срещнал някой, който се смее по-шумно на шегите му, харесва странната му музика и не се мръщи на спагетите му?? Ароматът на люляк разсея хаотичните й мисли; някой се приближи зад нея и я целуна дълго и нежно по врата.