Forgot how to Logg in REality (!)

"People seem to be getting dumber and dumber. I mean we have all this amazing technology and yet computers have turned into basically four figure wank machines. The Internet was supposed to set us free, democratize us, but all it’s really given us is Howard Dean’s aborted candidacy and 24-hour a day access to kiddie porn, you know. Instead of talking, people text; no punctuation, no grammar. LOL this and LMFAO that. You know it just seems to me that it’s just a bunch of stupid people psuedo-communicating with a bunch of other stupid people in a proto-language that resembles more what cavemen used to speak than the king’s English." Hank Moody, Californication

- "Хей, всичко наред ли е? КАКВО СТАВА?!!!" - почти истерично звучи гласът от другата страна на телефона.

- Ами, да ... преди няколко часа кацнах, разходих се в стария град, отбих се в онова малко бистро, което обачаме с младо розе и ментовия сладолед, сещаш ли се ... и тъкмо разопаковам в хотела. КАКВО СТАВА? - на свой ред объркано питам аз.

- Ти не си добре ... защо не twitt-на asap, или поне да си беше сменила статуса във facebook? Аз как да разбера?!!

- Ако още веднъж ми twitt-неш в слушалката, затварям!! Сериозно..

- Ама ... помислих, че нещо се е случило, че някой вулкан безобразно е изригнал и сега седиш в waiting room на летището (!) заобиколена от тъмни субекти пътуващи някъде към третия свят, (!) без skype, (!) без facebook и - вече едва му достига въздух - Боже опази (!) няма откъде да си отвориш twitter!!?!?!?

- ОК! Сега вече затварям..

Изсипвам съдържанието на ръчната чанта на леглото ... разглеждам репродукциите на Муха и Дали, мислено ги рамкирам и закачам на стената в стаята ми у дома. Разсейвам се от звука, който странната джаджа, подарък за рождения ми ден изпуска - получила съм mms!! Изравям лаптопа изпод бъркотията на леглото и го включвам тържествено за пръв път днес!! Ху- ху ... обаче изненада - няма WiFi ... така, запази спокойствие, обади се на рецепцията, хлъднокръвие и позитивни мисли ...

- КАКВО СТАВА??? - се чувам да крещя в слушалката - В центъра на града сме и няма безжичен нет?!! - А от другата страна се чува само нервно "L-O-L!" и предложение да сляза до кофи-шопа, на съседната пряка и да ползвам техния нет.

След овладяването на мини инфаркта напъхвам подутите си крачета в балетните пантофки и изхвърчам на улицата пред хотела. Навън пак започва да вали. Грижливо загръщам лаптопа с края на тренча и пресичам улицата. Кафенето се оказва на 4 преки от хотела, на успоредна на булеварда, който перпендикулярно ги дели улица, сгушено на ъгъла на "май се прецаках" и "как по дяволите ще се върна". Малко и кокетно, но задимено. Сядам, поръчвам си някакво кафе със соево мляко, с неописуемо сложно за произнасяне име, за това няма да се опитвам да го опиша/напиша. На съседната маса седи възрастна двойка, мъж и жена хванати за ръка. Общуват на техния си език, основно мълчат, но без да се пускат. Пият малинов сироп и гледат ту мен, ту завихрящите се отвън дъждовни реки. На бара типичният уличен художник скицира отегчената сервитьорка, а тя му долива тъмна бира. Чувствам се малко неудобно, смущавам тишината с включването на компютъра. Спомням си как преди години седяхме и обсъжахме какви позьори са тези с лаптопите в заведенията, как се дразнех от кликането по клавиатурата. But whatever - 22 покани във facebook, 5 от които за ново "приятелство" с хора, които смело мога да нарека "познати" ... безмислени групи, ферми, животни и junk ... този blog не съм го чела ... а този link трябва да го like-на. Преглеждам снимките и post-овете Ти и най-накрая, заветната цел - нов post в blog-а ми със заглавие "Вече 5ч и 30мин след мен и потоп ... в Прага". Готово!! Сега всички знаят КАКВО СТАВА с мен, което пък означава, че вече всичко е наред! Въздъхвам облекчена, затварям лаптопа и се облягам назад. Като се замисля - не че преди минути не беше наред ... не че ако не се бях log-нала нямаше да съм жива и здрава, че даже и щях да съм си спестила паник атаката, с бонус най-вероятно настинка. Обаче да го приемем - отсъствието от виртуалното пространство под каква да е форма ти причинява сърбеж на пръстите и необяснима раздразнителност. Изтриването на профила ти във facebook е равносилно на социално самоубийство! И бъди честен - преди да посегнеш към телефона, за да ми се обадиш, ми пускаш лично съобщение във facebook. Ако пък си мислил да си изтриеш акаунта, което ме съмнява, имам новина за теб - трябва ти наръчник с 20 стъпки (не се шегувам!), който беше публикуван в Капитал (не се шегувам!) преди няколко броя. И само да ти кажа, че няма смисъл да правиш профила си "Private", демек "Личен", демек "Искам само моите приятели да ми гледат снимките и да ми flood-ят постовете", като в момента, в който се регистрираш , вече нищо не е "Лично". Сега и ТИ, и АЗ, и ТОЙ сме обществени личности с личен живот, който трепери в ъгъла. Защото се грижиш да ме осведомяваш какъв е статуса ти - дали си бил engaged, отскоро single, или пък си в relationship, ама е complicated ... знам, че предпочиташ Кола вместо Pepsi с обяда си, че ТЯ носи розов сутиен, че утре ще ходиш на зъболекар, а до Париж остават 3 дни! Ти си хибрид - ексхибиционист и воайор едновременно ... а като беше малък майка ти те предупреждаваше да внимаваш за тези хора!! Аз не пиша, аз blog-вам!! Сега разбираш ли защо ти завиждам когато прочета, че Абонатът went offline !!

Барманът се усмихва и ми подава флайер за довечера - негов приятел-фотограф прави изложба. "Каква е тази зала?"-питам го аз. "Сега е изоставено хале. Преди имаше цирк на това място." Поглеждам навън и виждам, че е спряло да вали и слънцето срамежливо, но упорито се показва зад индиговите облаци. Мисля си, че е време да се прибера в хотела и да реша кои неудобни обувки да си обуя довечера. Но преди това включвам pc-то и си сменям статуса: "Dove4era shte hodq na cirk!!"

Превод в ефир

" I really thought that I could take you there but my experiment is not getting us anywhere / I had a vision I could turn you right, a stupid mission and a lethal fight"

Торбуленции, експлоатации

всякакви сложни ситуации.

Катаклизъм или чист цинизъм?

Някакъв необясним еуфоризъм.

Аз говоря, а ти мълчиш -

не си доволен, не си човечен,

казвам - стига вече!

Филмът е ням, но от субтитри смисъл няма!

Искал си да ме спасиш, с мен да полетиш,

Но искаш много, искаш мен

Tози път сама за себе си ще бъда Super Man.

Решавам - вадя си главата от торбата

Раз, два, три - и режа ти крилцата!!

Как се пада отвисоко или един опит за летене

И пристъпвам плахо до ръба

С крачета люлея света

Пресягам се към лилавите галактики

Но не достигам ...

Правя крачка назад и се засилвам

И си близо, и съм близо ...

Атомите в тялото спринтират

---

Това е покрив, но аз не съм Карлсон

Това е полет, но нямам парашут

Това е разходка по млечен път

В търсене на малко звезден прах

или поне опитвам, за да полетя.

Wishlist 2010 ... to be continued

Тук е! Тук е! Началото на края или Краят в началото... Не знам дали август е септември, обаче декември почти свърши, така че побързай да пратиш списъка с желания до Санта. Искаше сняг, ето ти бяла, снежна Коледа като от картичката ,която прати на баба ти за празниците - "По стара българска традиция снегът и тази година свари столичани неподготвени..." Тук е! С цялото очарование и трепет на очакването. Тук е, със зачервени бузки и светещо носле, с издут чувал, пълен с изненади. Миналата година се пресегнах към най-големия пакет в него, а когато го разопаковах оттам изскочи кутията на Пандора. Тази година май не искам много. Не искам блясък, фойерверки, и нови ботушки... добре де, за ботушките ще помисля... Искам да ми е топло и светло, искам да ми е коледно... ама не такова изкуствено зачервено, поръсено с конфети като от витрина на универсален магазин. Искам да ми е празнично, да ми мирише на канела, мед и ванилия. Да чувам камбанки и звънчета, да виждам руси ангелчета и херовимчета в небето, а не летящи найлонови пликчета. Искам да си отговор, а не поредният сложно зададен въпрос. Искам да запазя по-дълго вкуса на вино и ябълки в устата си, искам да ми е сладко и да не горчи. Искам да съм с теб, с него, и с нея... да правим секс на покрива, под звездите, а на сутринта да ме гледаш, докато ти правя кафе облечена в бялата ти риза. Искам да ме вдъхновяваш и успокояваш, и да ми разказваш за крилата на пеперудите, и да ми тънаникаш, докато заспивам. Нямам време май да съм скромна и търпелива..."Тази година искам всичко, искам по много и го искам веднага"- ще пише в моя уишлист... Ами ти? Какво си пожела?

30.12.'09

Колко е fabulous да си single (?)

Да предположим, че си поддържана, добре изглеждаща (ще рече малко или повече над средните общоприети стандарти) жена, с богата гама от интереси (книги, кино, малко мода и фотография, много музика, изкуство), сексуално активна,в непрестанно търсене ... червен лак, изсечени скули, парфюм, понякога високи обувки; пиеш бяло вино и пушиш сиво боро ... излизаш, танцуваш до момента, в който високите обувки отхвърлят подутите ти крачета; тогава ги събуваш и продължаваш без тях до 4 a.m.; А и споменах ли че живееш в София, capital of BG (но за момента най-голямото и колоритно село, моят любим provance, както обичам да го наричам с любов) , така че то се подразбира - Ялта,понякога Escape (заради dj-ейте,хората и обстановката са отврат), Cargo,Tabbo&Co, Brasserie, Tiffany ... обичаш бельото си, за това го пропускаш като елемент в outfit-а, когато посещаваш апартамент, който няма да удостоиш с вниманието си 2ри път ... but who knows? Средата в която вирееш не ти е оставила избор и ти си придобила необичайни, но крайно необходими умения за оцеляване като биволско търпение в неравната борба в транспортните средства и нечовешките задръствания; изучила си няколко вида бойни изкуства в комплект със завидно хладнокръвие по време на разпродажба и по пътя от таксито до входната врата, защото навън е джунгла, baby; денят ти винаги е вълнуващ и напрегнат,и стинско бягане с препятствия(гигантските дупки по пътя до работа,уличните кучета в иначе престижния квартал, няколко пияни, привидно безобидни клошари, двама психопати, които дебнат около дома ти и един полугол в храстите,образите от малцинствата, безброините селяни и натурални простаци,които свободно бродят по улиците, а сега и превземат любимите ти заведения). И докато се бориш с няколко некъдърници наведнъж, лишени от всякакъв талант и идея защо, по дяволите,са на съответната позиция в офиса, се пазиш от напористата,нагла и болезнено амбициозна стажантка, която говори меко, но е готова да те прегази, за да получи твоя проект; мислиш за предстоящата среща от 3-ия вид с хазяйката, на която дължиш наем за последните 2 месеца (тя така и не разбра, че покупката онези Loboutin беше от абсолютна важност, за да допълни стройната редичка от красавци:)) ... чудиш се кой ли ще смени изгорялата крушка в банята(вана на свещи беше романтично няколко дни,но последният път си беше истинско акробатично изпълнение с троен аксел от твоя страна, което завърши в Пирогов). Решаваш се и звъниш на Иван ...с 1 куршум, 2 заека ... само дано този път неговият куршум достигне целта на твоята мишена, Амин! Тези и милион други всекидневни дилеми и неразрешими казуси, мили дами, необратимо разклащат психичното ни равновесие и изваждат най-лошото и грозното в характера ни. И това не е всичко, защото след натоварения, изнервящ и докарващ до временно умопомръчение Ден в Града, следва Нощ в Града, което не се залъгвайте, може още по-убедително да ви накара да запеете с цяло гърло-they want to make me go to rehab, no, no, no ... понеже след шестата реплика: "Ама как така...защо си сама?!", породена от класическа липса на всякакъв такт, умереност и стил, ти иде вместо да го гръмнеш субекта срещу теб, да вземеш да гръмнеш себе си. Така че, простете ми, български мъже, за обобщеното изказване, защото макар да имам няколко много любими сред вас, вие като цяло сте разочароваща чернова за средно интелигентното и очарователно девойче, на масата до вас, на което нямате търпение да му свалите гащичките и да се вмъкнете в тях. В крайна сметка ние ви го позволяваме from time 2 time,но то е само за да се поупражним за този Един велик Мъж в нашия живот (с когото най-вероятно ще си говорим на някой foreign language) и за да не закърнява съвсем ловният ни инстинкт. Ако ли пък се окаже,че греша и вземе, че се появи някой истински BG Мъж (макар да е наполовина марсианец), който да ме опровергае още по-добре; значи има още с какво да ни изненадате, понеже напоследък взехте да се повтаряте и да ни карате да си седим вкъщи в петък вечер.

09.09.'09

Coffee & Cigarettes

Минава вече час. "Писна ми. Край!" Тя отпива за последен път от голямата керамична чаша и се вглежда дълбоко и съсредоточено в остатъка от черното си кафе. Търси оправдание в дъното на чашата, за да остане и да го почака още няколко минути. В следващия момент се изправя, с рязко движение дърпа стола, грабва чантата си и изхвърча от кафетерията. На входа,разбира се, се спъва в сякаш току що изникнало от нищото стъпало. Все едно някой го е поставил там с едничката цел да се забавлява, когато хората се препъват в него, забравили за съществуването му. А това се случва постоянно.На влизане и най-вече на излизане. Случи се и една пролетна утрин,преди около 3 години, когато Тя буквално препускаше към сутрешнета си доза кофейн. Не успя да загуби равновесие,но се олюля, изпусна и разпиля грижовно подредената папка с лекции. Събирайки листата,от устата й излязоха няколко несвързани "благопожелания" към гениалния ум разположил глупавото стъпало, без видима функция,на входа. Докато оправяше косата си забеляза, че е привлякла вниманието на мъжа, който седеше на кожения диван с изглед към улицата. Той я гледаше с неприкрит интерес и лека усмивка, която тя се колебаеше да определи като саркастична или по-скоро състрадателно-иронична. Затрудниха я още повече дълбоките, ясни очи и нахалната тръпчинка на дясната му буза.Т я бързо се съвзе и тръшна вратата след себе си. Мамка му, това си беше неутрална територия до тази сутрин, а сега се чувставаше някак уязвима и на показ. Поръча обичайното си силно, двойно еспресо и си мислеше, че е виждала и преди тази усмивка с безсрамната тръпчинка. В този момент някакъв кисел сутрешен посетител се развика на момичето зад кафе машината. "Поръчах гранде мока,със соево мляко ... и каква е тази сметана?!!" Въпреки това взе кафето,а на излизане от джоба на сърдиткото изпадна банкнота. Мъжът от диванчето се пресегна,взе я и я остави на бара. "Карма!"-каза той, усмихвайки се." Да бе, карма...наистина ли вярвате в такива неща?"-попита Тя с ококорени очи, а лъчът светлина от прозореца смекчаваше чертите й и я караше да изглежда очарователно наивна." Мислите ,че всичко се случва без причина, просто така? Няма нищо случайно. Дори злополуката ви на влизане преди минути не беше случайност. Благодарение на нея най-накрая ме забелязхте. А аз седя точно тук, на същото място, всяка делнична сутрин и ви виждам да влитате разсеяна и сънена. Никога не се оглеждате, втурвате се направо към бара и не изневерявате на двойното си еспресо + 3 Marlboro lights. Ааа и знам,ч е обичате люляк. Няколко пъти на масата ви имаше ваза с люляци,помирисвахте ги и се усмихвахте. От тогава аз се грижа на масата ви всяка сутрин да оставят свежи цветя,за да започвате деня си усмихната. След това на излизане,видимо по-бодра, поглеждате набързо към витрината с десерти,но никога не се изкушавате да опитате. Аз ви се усмихвам и кога мислено,кога на глас ви пожелавам успешен ден,но вие така и не ме отразявахте ... до тази сутрин. Все още ли вярвате в случайностите? "Гласът му беше топъл и ритмичен, думите му си проправяха път и оставаха там някъде, дълбоко в Нея. "Пасивен воайор, а? Иска ми се да науча още малко относно теорията ви за случайностите. "И така се започна. Теорията за случайностите прерастна в разговор за книги, любими филми и места,редуваха се остроумните му забележки с нейните хапливи коментари. Това беше последният ден, в който тя пи силното,чисто еспресо, защото той й показа, че крайностите не винаги са хубаво нещо и че понякога животът е по-сладък с няколко капки мляко. Показа й също всички десерти,които ежедневието предлага и винаги я черпеше с няй-голямото парче. Провокираше я и я научи да използва сетивата си докрай, за да вижда света около себе си с виждащи очи. Тя пък го подкрепяше и вярваше в него в моментите,когато той самият губеше вяра във възможностите си.Т ой я научи да вижда,но тя му показа как да открива и различава красивото и да се радва на малките неща,без да се задоволява с по-малко. Устройваше му пътешествия до Neverland и го връщаше по-уверен и спокоен. Правеше го щастлив. След това дойде предложението. Не това,а за работа. По електронната й поща. Предлагаха й стаж. В Барселона. За неопределено време. Той я насърчи и окуражи да приеме офертата. Обеща й да я чака,неопределено време. Сега,3 години след първата им среща, тя седеше на същото това стъпало пред любимата им кафетерия и си мислеше колко много му беше дала Тя и колко много я беше променил Той. От радиото звучеше"It ain't over till it's over..." и тя се опита да си представи техните отношения в графа Over. Обзе я паника. Толкова много общи мечти, страхове, победи, целувки, пътувания, изгреви, и залези, и планове на по чаша кафе + 3 цигари. Ами ако неговата равносметка е различна, ако е решил, че й е дал повече, отколкото тя на него, ако е срещнал някой, който се смее по-шумно на шегите му, харесва странната му музика и не се мръщи на спагетите му?? Ароматът на люляк разсея хаотичните й мисли; някой се приближи зад нея и я целуна дълго и нежно по врата.

Easy like sunday morning

Бъррр - бъррр. Алармата на телефона. Протягаш се. Замеряш стената с телефона. Прас! Понякога се усмихваш. Тази сутрин не знаеш къде ти е главата. Тичаш за аспирин. Включваш кафе машината. Докато кафето тече се пъхаш под душа. Капките се стичат по гърба ти. Кап-кап. Не си завъртял докрай кранчето. Сядаш на pc-то. Отпиваш от голямата, червена керамична чаша. Разливаш по клавиатурата. Пляс. Подсушаваш. Проверяваш пощата. После Facebook. Написваш 2 коментара и изключваш. Щрак. Отваряш гардероба. Седиш и гледаш в него. Около 10мин. Намъкваш суичъра, нахлузваш дънките. Заглаждаш косите. Излизаш. Тряс! Вратата се блъска. Чак на стълбите се усещаш. Забрави да заключиш. Fuck! Връщаш се. Взимаш стъпалата по 2 наведнъж. Мразиш сутрините. Качваш се в колата. Бръмммм. Потегляш. Задръстване. Включваш радиото. I'm easy like sunday morning ... да бе. Червено. Зелено. Светофарът се сменя. Ти не помръдваш и метър. Най-накрая. Пред офиса. Няма свободно място за паркиране. Обратно. Обикаляш 15 мин. Паркираш неправилно. На 3 пресечки от офиса. Вървиш. Туп. Спъваш се в жената, която продава цветя. Седи на тротоара. Поглежда те. Празно. Подминаваш я. Купуваш вестник. Влизаш в офиса. Никой не те забелязва. Прелистваш вестника. Жжжшшшжж. Имаш чувството, че си в кошер. Всички жужат. Телефоните звънят. Отваряш прозореца. Бийп-бийп. Затваряш прозореца. Щракаш по клавиатурата. Клик-клик. Обяд. Излизаш. Купуваш си кафе и сандвич. Сандвичът е развален. Изхвърляш го. На връщане пак се спъваш в жената с цветята. Туп. Този път не те поглежда. Обратно в офиса. Работиш. Вдигаш телефона. Крещиш. Затваряш, докато от другата старана още говорят. Съвещание. Драскаш в тефтера. Не внимаваш. Гъл-гъл-гъл. Наливаш си втора чаша вода. Работиш. Работиш. Работиш. Каниш колежката на вечеря. Има планове. Работиш. Пиеш още кафе. Щрак. Изключваш компютъра. Последен си. Гасиш лампите. Заключваш. Вървиш. Спираш пред жената. Купуваш цветя. Бели. Не я поглеждаш. Продължаваш. Не намираш колата. Вдигнали са я. Страхотно. Купуваш си билетче за метрото. Мирише. Поемаш дълбоко въздух. Гмурваш се в тълпата. Блъскат те. И ти се блъскаш. Вратите се отварят. Стоиш прав. Пак те блъскат. Зън. Твоята спирка. Поемаш въздух. Вървиш. Тряс.Затварят входната врата пред носа ти. Пощенската кутия прелива. Сметки. 1-2-3. Качваш се по стълбите. Отключваш. Щрак. Светваш лампите. Сритваш обувките. Скръц. Отваряш хладилника. Празен. Включваш компютъра. Проверяваш си пощата. После Facebook. Дзъррррр. Това е китайското. Изхвърляш пръчиците. Пресягаш се за вилица. Гледаш Discovery. Гъл-гъл. Довършваш виното. Миеш си зъбите. Гасиш компютъра. И лампите. Щрак. Търсиш си пижамата. Прас. Удряш си крака в ръба на леглото. Псуваш. Нагласяваш алармата на телефона. Лягаш. Студено ти е. Ставаш. Взимеш одеало. Прас. Пак си удряш крака. Пак псуваш. Не можеш да заспиш. Включваш телевизора. ААаа-Оххх. Порно. Гасиш телевизора. Въртиш се. Уафф-ау-ау. Затваряш прозореца. Проклето куче. Заспиваш.

Бъррр-бъррр. Това е алармата. 7ч. Добро утро!

01.09.'09