"- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак. - Няма значение - отвърна Алиса. - Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго."
Наскоро 1 приятелка ми разказа история, която уж, тя казва, била по истински случай, пишело го в дир.бг. Но тя е много добра в разказването на чудати истории, така че никога не можем да бъдем сигурни.Един язовец го прегазили на пътя. След направената експертиза се оказало,че животното се било наяло с плодове, които ферментирали в коремчето му и се напило. Проклети химични реакции! И така всъщност бил в нарушение - пресичал в нетрезво състояние. Горкият, някак си му съчувствам. Сигурно е имал кофти среща. И не стига, че някоя язовка е разбила малкото му сърчице, ами накрая му премазали и физиономията. И това ако е живот ... Няколко вечери след това, със същата тази моя приятелка се напихме. С вино, разбира се. Знам че сега не е сезонът, но това е традиция. Кофти ден = шопинг + бири в Билкова, разбито сърце = вино или в нашия случай МНОГО вино, зависи от степента на изгаряне. Този път се бях опaрила жестоко. Бях издълбала ями с галактически размери. В мозъка, в сърцето. И бях оставила съдържанието им да изветрее през отвора на черните си дупки. Сега имам чувството, че съм кухи, празна. Като миналия път. Тогава си бях обещала за в бъдеще, когато нашите галактики се сблъскат, да оставя него празен. Вендета! Исках и него да изпълни това гадно чувство. А сега какво - седя над празната бутилка вино и 2 кутии Marllboro и се опитвам да си поема въздух. Сега разбирам израза "да ти спре дъха".
-Неспокойно ти е, разбираш ли ме? - питам аз моето другарче по чашка, докато й обяснявам за моята вселенска катастрофа. Тя долива чашата си и кима.
-Абе казах ти да го зарежеш. Тоя тип пак не знае к'во иска.
-Ми то и аз не знам. Абе не ти ли е задушно?
-Нали плана беше да му го върнеш, да види к'во изпуска и да го зарежеш, за да продължиш напред. Стига драми. Следващият, моля! Нали така трябваше да стане?
Трябваше. Обаче нали знаеш като си правиш планове, тогава е най-голям шансът краят да те изненада. Да те "остави без дъх". Този път не съм сигурна какво се обърка. Всичко се случваше според плана - изглеждах страхотно и първият, и вторият, дори третият път когато се видяхме. Казвах точните неща, той ме гледаше. Желаеше ме, виждах го,чувах го. От него. Съжаляваше за миналия път, когато така нелепо се бяхме разминали, били сме изгубили от това и двамата, били сме "преебани". Не,преебаният беше само един и това бях аз. Сега беше моментът да го смачкам. Да му обясня, че той вече може и да ме иска, но аз не съм на разположение. Продължила съм напред, намерила съм нещо много по-добро. Трябваше да му изстрелям репетираните реплики, да го закопая 2м под земята, да се обърна,з а да види за последно прекрасната ми задна фасада и да си тръгна. Това щях да направя, ако не бях на няколко чаши вино и не се оглеждах дълбоко в очите му. Бях паднала в заешката дупка. Отново. Бях като нелепа update версия на Алиса в страната на големите надежди. И тогава направих най-глупавото нещо - натоварих го с още по-големите си очаквания. Бях сигурна, че този път ще ни се получи, просто нямаше начин да не ни се получи. След няколко такива срещи, на по няколко чаши вино аз окончателно се бях изстреляла в орбита. Защо трябваще да му отмъщавам?! Що за тъпа идея?!Сега щяхме да се обичаме, щеше да ми подава ръка на слизане от трамвая и да ми готви, щяхме да гледаме заедно Двама мъже и половина и да правим онзи секс, който кара света да се върти с няколко оборота по-бързо ... и-и-и ... и заживели честити до края на дните си:) Да, ама не. Когато летиш на метър над земята е повече от сигурно, че ще се приземиш с гръм и трясък. Или в моя случай пред половината му приятели, в известен столичен бар. Пуф! Край на илюзиите, край на най-вкусните спагети, които съм опитвала ... а тъпият сериал още дори не беше започнал...
- Зарежи спагетите - клатушка се моето другарче и от време на време разлива чашата върху ламината - пича не иска връзка. Не, не по-лошо - той изобщо не знаеше, че имате вразка! Периодично преспиваше у вас, а за благодарност ти доставяше оргазъм + вечеря. На сутринта си тръгваше преди да си се събудила и ти оставяше куп мръсни чинии, мръсно бельо и празни илюзии. Ама ти наистина си като шибаната Алиса. Споко, утре всичко ще е по-добре, като изключим нечовешкия махмурлук, де. Я,сипи още малко и дай да сменим темата. Абе, аз разказах ли ти за язовеца дето го прегазили на пътя ... Еми 1 язовец, както си пресичал и ...
19.07.'09
No comments:
Post a Comment